Споделяните днес размишления са продължение на предшестващи публикации, от които могат да се направят следните заключения:

Първо. България стана част от европейската капиталистическа и интеграционна система в тясна връзка и с глобализацията на световната икономика. Занапред проблемите на страната ще се решават и се решават в зависимост и обвързаност с общоевропейски процеси и по-малко като чисто български проекти.

Второ. На тази основа текущата политика на българската левица ще разчита на реално влияние само като симфонизирана с политиката на институционализираните европейски леви сили.

Трето. Обратните пътища към вчерашния реален социализъм са затворени, а историческите ресурси за пряко минаване към реформиран демократизиран социализъм останаха в миналото отпреди 40 години.

Четвърто. За целите на „превключването" на съвременния старт на българската левица се налага да се анализират характерът и тенденциите на съвременния капитализъм, а също състоянието и перспективите на левицата в Европа като сили на отхвърлянето и трансформирането.

I. Без рационална оферта за човечеството

Наистина какъв е светът, в който се включваме? Накъде върви той?

1. Продължаващи и задълбочаващи се неравенства сред растящо богатство. Капитализмът не показва признаци на историческа умора, на изчерпани възможности...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!