НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ ЛИ Е ДА СИ ЛЯВ НА БАЛКАНИТЕ

Брой 11 Ноември 2008
Отговорът е лесен. С изключение на няколко остаряващи носталгици, който не престават да живеят със спомена за маршал Тито и за Енвер Ходжа, с което преди всичко поддържат жива носталгията си по своята младост, „левицата” на Балканите изглежда сведена до няколко кръжеца от съмнителни аферисти или в най-добрия случай до няколко некомпетентни провинциални бюрократи ... Картината може би е преувеличена, но констатацията е потискаща. На всичко отгоре партиите, смятани за „леви”, дори се оказаха неспособни да се противопоставят на войнствените национализми, които раздират региона. Точно обратното, Социалистическата партия на Сърбия (СПС) на Слободан Милошевич, така както се представяше за „лява”, изигра познатата вече драматична роля за разпадането на Югославия.

Разривът между ляво и дясно – въпрос на наследство

За „леви” са смятани формациите, произлезли от бившите комунистически партии, макар че не всички се ползват по един и същи начин от това наследство, особено когато в дадена страна много съперничещи си формации претендират за наследството на партиите, от които произхождат. Освен това във всички югославски републики и особено в Хърватия или в Босна много стари комунистически кадри се присъединиха към националистическите формации, създадени в началото на 90-те години (на миналия век), за да прегърнат с плам най-крайните форми...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор