ЕДИН ПОРЕТРЕТ НА ДВАМА ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ

Брой 11 Ноември 2008
Повод за настоящата рецензия е излязлата наскоро от печат нова книга на изтъкнатия български общественик, публицист, философ и медиен експерт Павел Писарев, “Георги Димитров и Васил Коларов. Два портрета.” Още в началото следва да подчертаем, че появата на тази книга следва да се интерпретира не просто като израз на субективните интенции на автора, който несъмнено е най-големият познавач на делото и творчеството на двамата най-видни представители на българския социализъм, а по-скоро като закономерно следствие от иманентната логика на разгърналите се след 1989 г. политически процеси в България. По време на продължилото 45 години социалистическо управление личността на Васил Коларов и тази на Георги Димитров бяха идеализирани и канонизирани, вследствие на което бяха лишени от реалните си, човешки измерения и сведени до някакви мумифицирани божества, на които се дължаха изпразнените от съдържание формални хвалебствия. Именно тази идеализация на две велики личности, респективно канонизацията на тяхното дело, доведе след рухването на реалния социализъм до изостряне и довеждане до крайност на противоположен тип отнасяне към Коларов и Димитров. Отнасяне, характеризиращо се с голо, нихилистично отрицание и отхвърляне и кулминиращо в събарянето на мавзолея на най-изтъкнатия държавник в новата история на България. Виждаме как отношението към наследството...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 poyalnik 2008-11-29 22:00
През 1982, грешка на клавиатурата.
Цитиране
 
 
0 #1 poyalnik 2008-11-29 21:56
1. Едва ли Писарев е "несъмнено" най-големият познавач на делото и творчеството на Димитров и Коларов. 2. Мумифициране и канонизация - това добре, ама защо другарят Живков не отиде на тържествата за 100-годишнината на Димитров в Ковачевци през 1882?!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови