Джовани Папини (1881 - 1956) е италиански писател, журналист и философ. Творческият му път е изпълнен с обрати. „Капризен скитник без посока”, така се е наричал самият той. Произхожда от дребнобуржоазно семейство от Флоренция. Подобно на мнозина свои съвременници от средите на италианската интелигенция, преминава през редица различни, взаимно изключващи се влияния и течения: футуризъм, будизъм, анархизъм, социализъм, фашизъм, католицизъм. Не „посяга” на капитализма дори когато се бунтува срещу него. „Бунтът” му е индивидуалистичен, метафизичен, повече срещу „ съвременното филистерство, завладяло днешна Европа, неспособно (според него) да вирее в царството на духа, на великите дарования”.

Сред най-известните му книги са автобиографичният роман „Свършеният човек” (1913), „Трагично ежедневие”, „Опера прима”, „Празнични дни” и сборникът с разговори „Срещите на Гог”. Тази сензационна книга, издадена за първи път през 1931 г. и все още непредставена у нас, съдържа въображаемите, но всъщност доста автентично звучащи „записи” на несъстоялите се срещи на Джовани Папини с редица прочути мъже от епохата. Сред тях са: Ленин, Махатма Ганди, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Хърбърт Уелс, Кнут Хамсун, Зигмунд Фройд и др. знаменитости, променили лицето на века.

Надарен с безспорен талант на разказвач, при когото реалното и фантастичното се преплитат, с огромна култура и ерудиция, всестранно образован, Джовани Папини е сред най-интересните и популярни италиански писатели и мислители на ХХ век.

Превеждан и много популярен и у нас преди 1944 г. („Свършеният човек” е сред настолните четива на нашата интелигенция!), след което минава към графата „писатели-фашисти” и българските му издания са конфискувани от публичните библиотеки в страната.

ДЖОВАНИ ПАПИНИ

Брой 11 Ноември 2008
ЛЕНИН: “ХОРАТА СА СТРАХЛИВИ ЖИВОТНИ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ГОСПОДАРИ БЕЗ СКРУПУЛИ!”

“Селяните са най-големият враг на революцията”, твърдеше вождът

Едно интервю на Джовани Папини

Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж и не и исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Сега не съжалявам за тези пари...

Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.

В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.

Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия. Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
-1 #1 Борис Борисов, Монтана 2008-11-20 11:59
"...съдържа въображаемите /!/, но всъщност доста автентично /???/ звучащи „записи” на несъстоялите се срещи на Джовани Папини с редица прочути мъже от епохата. Сред тях са: Ленин..." Крайно субективистични нелепости. Какъв е смисълът на публикуването им, и то без коментар?
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор