Балканските литератури (лично аз бих предпочел понятието литературите от Югоизточна Европа, името Балкански полуостров идва през 1808 г. от една карта на немския географ Адолф Зайне ) са отдавна обект на сериозни литературоведски и културологични изследвания у нас и в някои от страните на региона. Ние имаме добра стара традиция в този дял от литературознанието, имаме и сериозни автори днес.

И въпреки това, мисля, че повечето от балканските литератури са „близки непознати”. Провинциалният ни комплекс на малки и изстрадали народи (главно поради турското робство, спряло развитието ни за векове) ни кара да гледаме с възторг към всичко западноевропейско и да не ценим нашето. А то е доста интересно и богато, особено в сферата на изящната словесност. Защото, убеден съм, че една гръцка или една румънска поезия (а също и българската и сръбската) превъзхождат редица национални поетични школи от Стария континент, да не говорим за Северна Америка, където поезията е по-скоро вид проза... Но нали сме си малко сноби, за нас поетите на Холандия, Швейцария, Щатите, Финландия или Португалия струват като ли много повече от нашите. И открай време ние ги превеждаме и издаваме повече. Защото са чуждоземни, западни! Така мислят повечето наши издатели, така мислят и книжарите, които дори не поръчват тези книги.

През 60-те години се роди една много добра идея, беше след...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!