АЛЕФ

Брой 4 Април 2009
Вървях си по улицата и сърдитото слънце ме удряше ядно през клепачите. Не мислех за нищо. Не, всъщност се сетих за прекрасна историйка, която ми разказа мой приятел наскоро. А тя е следната:

На една скъпа улица, в моден и шикозен бар, се срещнали двама приятели. Бизнесмени, юпита, борсови посредници. Неприлично богати. Единият от тях бил облечен в перфектното сако. Материя, цвят, дължина. Шедьовър. Нещо неповторимо. Приятелят му го огледал възхитен и попитал: „Откъде си купи това сако? Изумително е!” „О-о-о, не съм го купувал, ти пък. Шиха ми го по поръчка.”„Кой ти го уши?” „Е, как кой? Най-добрият шивач в града. Майстор Моше, разбира се.” „И аз искам нещо такова. Дай ми адреса на този факир на иглата!”

Взел адреса и на другия ден бил пред ателието. Влязъл бавно, като в църква. Срещу него се изправил побелял старец с гърбав нос и слаби, нежни ръце.

- С какво да ви помогна? - запитал старецът.

- Вие ли сте майстор Моше?

- Да, аз съм.

- Преди няколко дена сте ушили великолепно сако на мой приятел. Искам и аз такова.

- О, сещам се. Ами, разбира се, ще ви ушия. Ще е готово след три седмици. Елате тогава. И нито ден по-рано.
-
Старият евреин му взел мерките, бизнесменът си тръгнал с усмивка на лицето и въздишка в портфейла.

Трите седмици изтекли бързо. Отново бил пред ателието и прекрачил с трепет прага.


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 муспи 2009-05-19 22:04
Но знам със сигурност едно и всички го знаеме, - този театър с нас, младите, рабито го разиграва за да не напираме да слизаме в мазето, където възрастните отдават почит на йехова. Там се яде сурово християнско месо на тринайсетгодишн и копелета и се пие тяхната кръв. Но аз искам да сляза в най долното мазе, и да видя, как там дъха на йехова се чувствало. Това винаги ме е интригувало, - как се чувства, - като хладен въздух ли, като допипване? Аз искам да проуча това. Рабито се подсмихва хитро, със свойто си - всяко нещо с времето си. Папа е прост като гъс, - нищо не знае, но уважава много рабито и от там разбирам че му се плаши. Наистина, ние знаеме че "мазе" е доста широко понятие, и рабито не е яхнал напълно положението, защото един ден Кремен донесе буркан кръв, за да се изфука пред момичетата, - но не е там работата, - аз искам да видя, да пипна. Момичетата с нищо не могат да помогнат, освен с любовта, и защо точно момичетата - аз съм с широки възгледи колкото до това, и какво е то пред най важното? Аз искам онова, подзмното. И когато рабито ми каза - къде е оня буркан? - разбрах, Кремен работи за него, а не съм го очаквал! Такива проблеми се решават с отрова.
Цитиране
 
 
0 #1 муспи 2009-05-19 21:42
"синаготите са джамии" - Ахмет Доган Аз съм редовен в синагогата, подозирам че рабито ме обича. Рабито говори колко много сме постигнали и колко много има още да правим. От това на всички ни е приятно. Гледам строежа на синагогата, колко е масивен. Чувства се люциферианствот о в дизайна. Интериора също, - не искам да излезе че ние еврейте бъркаме интериор с дизайн, - разкошно. Както каза веднъж рабито - братя свине - вижте само какви шкафове, какви непреместващи се маси! Защото йехова ни се възхищава преди да ни люби. Тогава, помня много добре, се просълзих, и всички други. Ние обичаме любовта, само че нашата не е гойска, ние обичаме любовта която си плаща. Например, мама ме обича, но длъжен ли съм аз да муша нейната стара клоака, - не че отказвам, родов дълг, но винаги ме досмешава като си спомня на Сара тринайсетгодишн ата каменотрошачка. Рабито е особено любвеобилен към нас, младежта, но ние го любиме най вече заради обичая му да ни дава по сто лева, за да видиме кой ще направи повече за една седмица. Аз съм ги отроявал, обаче след като Кремен веднъж донесе тринайсет стотачки, бизнесът се профанизира. По контракт победителят задържа печалбата и връща само стоте лева, останалите връщат всичко, като тези които са направили повече от 100%, добиват право на нископроцентен заем от Банката на синагогата. Естествено, възниква културния въпрос: защо ще казваш на рабито колко си спечелил? - Даже, аз си мисля, този идиот Кремен не е ли всъщтност гой, или пък, човек на рабито? Но з ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор