В ИСПАНИЯ

Брой 4 Април 2009
Вече трети ден чакаше възможност да пресече границата. Беше опитал да влезе в Испания като други негови познати, но му бяха отказали да го прехвърлят по обичайния начин. Сам разбираше защо. Никога не беше свързан с комунистите. Още от България беше по-близък до анархистите, но събитията в Германия бяха го обезпокоили. И в София чувстваше заплахата на хитлеризма.

Беше сигурен, че един ден и в България щеше да усети ръста на антисемитизма. Не че някога беше почувствал неговите остриета. Живееше недалеч от синагогата и всяка сутрин виждаше десетките старци с техните книги, които се събираха за първата молитва. Дори му се струваше, че чува дрезгавите им гласове на иврит или на шпаньол да произнасят чуждите за него молитви, които призоваваха Всевишния да въздаде своята милост към тях и семействата им. Сякаш той наистина съществуваше и го беше еня за тях.

Събитията в Германия подсилваха страховете му. Писмата, които получаваше от роднините в България, не бяха по-успокоителни. Съзнаваше, че е по-близо до анархистите, но засега само комунистите оказваха някаква съпротива на Хитлер и той още преди заминаването си за Франция разбираше, че един ден ще потърси подкрепата им, за да се включи в борбата им.

Така и стана, но славата му на анархист беше го преварила. След решителния отказ на отговорника на студентите да го прехвърли в Испания по изпитаните...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови