ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ: ОЧАКВАНИЯ И РЕАЛНОСТ

Брой 5-6 Май-Юни 2009
Публично-частно партньорство

Терминът публично-частно партньорство категорично се превърна в едно от най-използваните клишета на нашия преход. Множество сделки между държавни и общински органи, от една страна, и частни партньори от друга се обявяват като публично-частно партньорство, като че ли тази вълшебна дефиниция сама по себе си е гаранция за качество и успех.

Взаимодействието между частноправните и публичноправните субекти в ЕС се регламентира от директиви на Европейския парламент и на Съвета на ЕС (Директиви 2004/17/ЕС и 2004/18/ЕС, както и Зелената книга за публично-частното партньорство и правото на ЕС относно публичните договори и концесиите, която дефинира гарантирането на обществения интерес и споделянето на риска от частния инвеститор). Отделно от това си имаме Закон за обществените поръчки, Закон за концесиите, Закон за регионално развитие.

Нещата би трябвало да са ясни поне от законодателна гледна точка. Но вместо тълкуването му да е недвусмислено, а ползата - неоспорима, очевидно се наблюдават трудности в реализацията на публично-частното партньорство както по света, така и в България.


Партньорство в здравеопазването


Почти във всички страни по света осигуряването на здравни услуги за населението включва определени аспекти на публично-частното партньорство. Съвременната болница е...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 123 2009-06-16 13:53
Публично-частно партньорство досега прекалено често и на много места по света се е доказало като форма за корупционни схеми и драстично покачване на цените и намаляване качеството на предлаганите услуги!!!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови