Монархическият институт има 67-годишно непродължително съществуване. Възстановен е по силата на прелиминарния Санстефански договор. Последвалият през лятото на 1878 г. Берлински конгрес запазва предвиденият в Сан Стефано статут на България като автономно, трибутарно княжество, но намалява неколкократно територията му. Приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция следва предписанията на Великите сили: Българското княжество е монархия, наследствена и конституционна, с народно представителство.

На 8 септември 1946 г. монархията е премахната с референдум. България е обявена за република. В референдума участват 91,63% от имащите право на глас; 97,01% от бюлетините са действителни; от тях 95,63% са за републиката. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. Референдумът не е оспорен и от намиращата се тогава в България Съюзническа контролна комисия, представляваща страните победителки от антихитлеристката коалиция - Съветският съюз, Съединените щати и Великобритания.

След политическата промяна през 1989 г. се появиха гласове, отначало спорадични, впоследствие все по-настойчиви, оспорващи легитимността на проведения през септември 1946 г. референдум. В неотдавнашно интервю бившият цар Симеон ІІ заявява:

"Из страната вървеше вълна на масови репресии. Резултатите от референдума бяха фантастични: макар и 94% от населението да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!