Икономическата теория трябва да отрази и икономическото битие. Поради това, че е многолико и пъстроцветно, то не може да бъде сведено и изразено в една форма - стоковата или друга форма на производство. Икономическата наука по ред причини абсолютизира тази форма, поставя знак на равенство между стойностите и икономическите отношения, следователно се свежда до форма от „чист вид".

Тази теза е неприемлива. Няма общество, което съществува в своята непосредствена форма, както няма и такова от „чисти" пазарни отношения, т.е. от пазарен вид. Въпросът е в тяхната мярка. Дали дадена теория е достатъчно вярна или не, се преценява в зависимост от това , дали тя в сравнение с други теории дава вярна представа за света. Икономиката е динамична система, а не неща завършено, прохожда от едно състояние в друго. Животът изобщо е преход, икономиката - смесица от различни отношения и за това не може да съществува в своя чист вид.

Икономическата теория все още няма единен универсален критерий, който лесно и ясно да установи основните типове икономически системи и форми на икономическа организация на техния обществен живот. Много факти от обществения живот не могат да се обяснят с нея. За да може да се съхрани като наука, трябва да отразява адекватно реалността.

Една теория се развива, ако влиза в спор със собствените си концепции, ако се опровергава...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!