Д. Сърбу (Йон Дезидериу Сърбу) е роден на 28 юни 1919 г. в Петрила, окръг Хунедоара, в семейството на миньор. Умира на 17 септември 1989 г. След като завършва лицея на град Петрошани, постъпва във Факултета по филология и философия в Клуж, преместен през 1940 г. в Сибиу (Херманщат) според Виенския договор. Там учи при Лучиан Блага, Ливиу Русу и Онисифор Гибу. Дебютира в печата още като студент, заради левите си убеждения е изпратен и на фронта по време на Втората световна война в Съветския съюз. През 1945 г. се дипломира с теза върху философията на Юнг и Лучиан Блага. В края на 40-те и началото на 50-те години работи като университетски и гимназиален преподавател, редактор в литературни и театрални списания. По време на унгарските събития от 1956 г. е осъден като Днеблагонадежден" - последователно на една, на три и на седем години. Освободен е едва през 1963 г., но отново е преследван от режима на Георгиу Деж, а след това и на Николае Чаушеску. Работи като миньор в мина ДПетрила", като сценичен работник в драматичния театър на Петрошани, след което и като литературен секретар (драматург) в театъра на Крайова - до пенсионирането си по болест през 1974 г. Умира през 1989 г., няколко месеца преди падането на диктатора Чаушеску.

Автор на пиеси, стихове, разкази, романи и есета, носител на награди на Съюза на писателите на Румъния, на Румънската академия, на списание ДРамури" и др. Негови пиеси и белетристични творби са преведени на руски, френски, английски, полски, испански, унгарски, чешки, италиански и шведски.

ЧЕТА И ПРЕПРОЧИТАМ

Брой 7-8 Юли-Август 2009
Смирено и просветлено чета дневника на Лев Толстой. Не обръщам внимание на прекалено субективните му съждения за гении като Шекспир, Гьоте, Данте.

Толстой е бил по руски обсебен от идеята за морала, премного руснак, премного християнин, страстен, догматичен, и при това не можел да понася официалната църква. Бие е и обсебен от идеята, че Изкуството като средство (не като цел) може да просветли душата, да спаси хората и да ги направи по- добри.

Всяка вечер Толстой беседвал със своя Бог (това било нещо като негов ежедневен отчет). Ненавиждал с цялата си душа всичко, което било лишено от любов, страдание, опрощение.

В своята страна Толстой бил най-непокорният ум на епохата, водил непримирима борба с църквата, царя, армията, подлеците, простаците, невежите, управниците.

Д Единственото и истинското спасение от всички мъки: съзнанието за своята мисия, за това дали е направил онова, за което е бил на тази земя." (17 февруари 1897)

При нашето подивяване, когато наоколо няма нищо освен смърт, събития са само сънищата (приключения, пътувания, невъзможни срещи и т.н.), за които - доколкото мога да ги съхраня от забравата - сега се опитвам да разказвам, и които сега анализирам, превеждайки ги от един чужд, незнаен език.

Едно нещо довежда до недоумение: защо никога не сънувам, че чета или пиша. Не сънувам нищо, свързано с книги, библиотеки,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор