ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ? ПОГЛЕД ОТВЪН - продължение

Брой 10 Октомври 2009
4. Налагане на авторитарен начин на мислене с култ към националния водач е четвъртата обща характерна черта на фашистката държава, според предлаганата от д-р Желев теоретична рамка.

В духовната област фашистката държава е авторитарна, защото висш принцип в мисленето на нейната централизирана бюрократична йерархия става авторитетът, вярата в неговата безусловна правота, сочи д-р Желев. Фашистката държава приема авторитета за безусловен критерий на истината: не авторитетът зависи от истината, а обратното - истината зависи от авторитета.

Авторитарният начин на мислене не е приоритет на фашистката държава. Взет сам по себе си, той присъства във всяка монархия, всяка олигархична система на управление, всяка цялостно изградена бюрократична йерархия. “Оригиналният принос на фашизма в тази област е тотализирането, универсалното разпространение на този начин на мислене върху цялото общество”, подчертава д-р Желев (75). По такъв начин авторитарната държава свежда гражданите си до обикновени поданици. Те са длъжни само да слушат и да изпълняват. Дори утвърдени учени, писатели, дейци на културата нямат право на собствено мислене, не могат да бъдат изразители на общественото мнение, освен ако не резонират философията и практиката на фашизма. В противен случай са обезличавани и унижавани.

За да държат интелектуалната и артистичната...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 Пламен К.Георгиев, д.с.н. 2009-10-20 16:20
Статията на Р.Ханджиев е образец за научно и фактологически отлично обосновано изследване на фашизма, респ. редица негови авторитаритарни деривации. Особено ценно е, че авторът надмогва налаганите щампи и клишета в едно формално-социологическо интерпретиране на модерните форми на фашизма и авторитаризма. В този смисъл отговорът на въпроса, вълнуващ лаици от вскякакви идейни разцветки у нас, а и в Европа - имало ли е или не фашизъм в България, се откроява ясно. Да, в ред свои специфични форми, въпреки структурните различия обусловени от социално класовата структура на довоенното българско общество, като лидерски стил на азиатско-притворна форма на насилие, системно унищожение на другомислещи, респ. малцински групи и общности , като генератор на "ценности", инспирирани от шовонистична представа за "изключител ност" на една прото-българщина /умело манипулирана през монархизма, а и по-късно в "омекотения тоталитаризъм" на живковизма, респ. "републикан ски монархизъм", увенчан от връщането на Сакскобургготск и в политическия живот, - българският фашизъм не само е съществувал в специфични форми, но намира почва за нови инспирации. Те се коренят в днешното маргинализиране на обществото, ядните и скрити дефицити на идентичност, като ефект на небивалото икономическо поляризиране и обезправяване на широки социални слоеве, отчетливо открояващите се тенденции към авторитаризъм, политически султанизъм, заграбването на държавата и институциите, деформирания партиен клиентелизъм и др. ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови