Десети ноември (1989 г.) е без съмнение крупна историческа дата, която дълго още ще задържа вниманието ни. По своето значение той наподобява Девети септември (1944 г.), но с обратен знак. Ако на Девети септември победи народът, на Десети ноември народът бе победен. Съпоставянето на двете дати не е все пак достатъчно коректно. Победата на злото няма как да е равна на победата на доброто. Освен това, видени в близък план, те изглеждат като борба между интересите на отделни лица и групи. Едва по-късно, когато се отдалечим от тях, ще стане, както се казва, „безпощадно ясно“, че те са били битки за, респективно срещу бъдещето на нашата държава и нашия народ. За мен Десети ноември е натоварен с една подчертано отрицателна характеристика. Наистина той ни осигури определена свобода, но тя не е в състояние да компенсира всички ония пороци, които донесе със себе си. Ако в него има нещо несъмнено положително, то е в падналите маски. Паднаха маските на много хора и уплашени видяхме кой кой е. Не зная наистина нищо по-отвратително от лицемерието и нищо по-низко от измяната.
Не крия, както се разбира, своето пристрастно отношение към Десети ноември, поради което спомените ми от онова време може би няма да бъдат достатъчно обективни. Но аз и не искам да бъда „обективен“. Усилието да бъдем такива твърде често ни прави обективистични, т.е. лъжливо обективни. Една такава „обективност“...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!