Пътят към истините за неговите храмове или култови оброчища е път на модните вкусове — удивително прилежни и старомодни в постоянството си непрестанно да се променят — като се самообновяват и саморазвиват. Това също е и онзи път на еквилибристики с цените, на социалните илюзии, че някой някога може логично да обясни истинската същност на тези жонглирания. За пазара времето няма значение. Освен едно-единствено — да бъде онова пространство, което да дава възможности или добри условия за натрупване на нови печалби. Всяко време е добро, стига да носи урожай от печалби.
От самото си рождение пазарът е постигнал това, което днес е и обертон на постмодерното му състояние или екзалтирано състоя­ние — да живее единствено с настоящето, да приема това времево измерение като единствено съществуващото и значимото. Останалите две измерения на времето — миналото и бъдещето — за пазара винаги са били и ще си останат конструирани полоси. От тях може да се извлече полза/вреда за някого, стига да се обработят както следва.
Пазарът не чака някой да го подканя да свърши нещо. Той е невероятно добросъвестен или високоотговорен при изпълнението на дълга си да предлага всекиму по нещо. И да си взема своето за това.
В мътните, объркани и сбъркани откъм законност, ред и по-рядък времена пазарът се чувства особено тонизиран. Щом има „келепир“, щом драмата или...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!