ИМПОРТ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Брой 1 Януари 2010
Как при „публично-частното партньорство“ държавата негласно поема целия икономически риск и задлъжнява допълнително



Без преувеличения може да се каже, че „публично-частното партньорство“ (ПЧП) днес е най-важната форма за приватизация. Институтът ПЧП бе създаден във Великобритания по време на правителството на Тони Блеър. Лейбъристкият премиер бе конфронтиран с наследството на консервативните си предшественици Маргарет Тачър и Джон Мейджър. Разпродажбите, особено на железниците и на водоснабдяването, бяха довели до катастрофални резултати. При приватизираните железници зачестяваха закъсненията и катастрофите, при частното водоснабдяване експлодираха цените за потребителите. Вследствие на лошия имидж на приватизаторите, съветниците на Блеър, ръководени от финансовия министър Гордън Браун, създадоха омекотен вариант на раздържавяване, а именно „публично-частното партньорство“. Аргументите на банкерите и консултантите бяха, че при тази форма не се продава нищо, а държавата запазва контрола върху собствеността си.


И наистина при ПЧП нищо не се продава, поне не явно. При този вид „партньорство“ инвеститорите извършват строителството или модернизацията на обществени здания, като поемат финансирането и поддръжката им за следващите 20 до 30 години. От своя страна публичният сектор се задължава да плаща наем...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови