Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

КАПИТАЛИЗМЪТ - ОТ КРИЗА НА КРИЗА

Брой 2 Февруари 2010
„Фордистката регулация“ бе отговор на органичната нестабилност на системата след 1945 г. Падането на размера на печалбите доведе до унищожаване на този модел, последвано от глобализация, свръхзадлъжняване, финансова спекула и криза.



Откакто съществува като система, капитализмът винаги се е люшкал от криза на криза. Дълго време обаче той се е свързвал с дребното производство (селско стопанство, занаятчийство и т. н.), което е ограничавало колебанията. Голямата американска криза от 1929 г. се изрази в покачване на нестабилността заради внезапното преминаване от свят на дребни производители към господство на наемния труд. Възприетата след 1945 г. фордистка регулация се стремеше по-конкретно да се справи със спада в дейността по време на рецесии, като за тази цел насърчава временно глобалното търсене чрез осигуряване на стабилно възнаграждение.


През дългите „30 славни години“ (1946—1974) в Европа и САЩ бе констатирано увеличение на размера на печалбите в резултат на периода на съвземане след унищожаване на основния капитал (Европа) или след забавянията по неговото възстановяване (САЩ), наблюдавани между 1914 и 1945 г. Но след като ефектът от съвземането изчезна, а обществеността взе да става все по-критична, размерът на печалбите започна да пада след втората половина на 60-те години.


Фордизмът бе приеман от капиталистите,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор