Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

ХРАНИТЕЛНАТА НЕЗАВИСИМОСТ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ГЛАДА

Брой 2 Февруари 2010
Земеделието има много малка тежест в икономиката на развитите страни, но за сметка на това то е от ключово значение за развиващите се такива. Две трети от страдащите от хронично недохранване в света са селяни. Оказва се, че глобалният износ не може да ги изхранва. Те трябва да отстояват своята хранителна независимост, като налагат ограничения за вноса.


Зърнените храни си остават основен хранителен продукт на бедното население, но между 1997 и 2005 г. техният производствен растеж бе едва 6,3% при увеличение на населението от 10,5%. Добивът достига тавана си в развитите държави, докато неговият растеж се забавя в развиващите се страни. Заделяните за храна средства в страните с ниски доходи достигат 45% от семейния бюджет (а на места дори до 80%), а в богатите държави — едва 12%. Две трети от 963-те милиона страдащи от хронично недохранване са част от двата милиарда и половина членове на земеделски семейства от развиващите се страни, както и по-голямата част от живеещите под прага на бедността с по-малко от 1 долар на ден. Затова и въпросът как да се изхрани планетата е толкова наболял.


Със сигурност това няма да стане, като се оставят многонационалните компании като „Монсанто“ да водят в развиващите се страни търговска дейност в областта на земеделието, изискваща много средства и използване на генно модифицирани култури, включително...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови