Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които „Трудно щастие“, „Трима в един ден“, „Разкази от старо и ново време“, „Варненски работи“, „Случаен изстрел“, „Парад“, „Спасената книга“, „Варненска читанка“ и др.

СТИХОТВОРЕНИЯ

Брой 2 Февруари 2010
МОЛИТВА

Отче наш, Паисие! Ти си я подредил за нас. История. Стори я със словца и други знаци за събития и за юнаци. Отче наш, Паисие! Ти изпълни свойта мисия. Дай на мен душа корава кой съм аз да не забравя!

ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС НА РАКОВСКИ

Преметнал във файтона крак връз крак, с цилиндър и в излъскан фрак (но фрак!), файтонът, ех, не е каляска, а файтон, с бастунче той е (с модата във тон!), с мустаци напомадени на аристократ, с коси със гарванов все още цвят, Раковски, пред кого се готвеше тогаз да се представиш: „българският княз!“. Не си ли ти фантаст, измамник нов, пророк, държавник, учен, философ? Кому ще заявиш: народ такъв с проливана без мяра кръв, все още жив е на света, затварящ пред лицето му врата. Европа е бездушна. От печали тя трупа свойте капитали. А ти - другар с хайдута Панайот и с Левски преживял остатъка живот, кому и как доказваш кой си ти? ...Мечтана свободата ни цъфти. Забравен, болен, ти угасваш сам като светилник вечен и голям.



ОСВЕЩАВАНЕ НА ЗНАМЕНАТА

(9 януари, Богоявление)


В победи славни знамена развети за подвизи и оди на поети, опръскани със кръв в борба свещена за род и чест, земя благословена - мълчите, свити сте, криле без сили под пръските на китката босилек.


ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ


Да, няма нищо романтично във този харч, отчетен...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови