ОТВЪД СПЕКУЛАТИВНАТА КРИЗА

Брой 3 Март 2010
Финансово-пазарният капитализъм и перспективите за противодействие



Никой не знае колко още ще продължи световната финансова криза, която започна първоначално доста безобидно като погрешни залагания на американския пазар на второстепенни ипотеки. И не може да се предскаже какви ще са нейните дълготрайни последствия за икономическия растеж, за заетостта и за жизнения стандарт на хората... Известни са големи финансови кризи, например Американската борсова криза от 1987 г., които обаче останаха без сериозни последствия за конюнктурата, когато тя е стабилна. Други, като Азиат­ската криза от 1997 г., имаха трайни последствия за стопанството и предизвикаха социална катастрофа в редица засегнати страни. Трети пък подействаха като катализатор на започнали вече рецесии — каквито бяха Европейската валутна криза от 1992—1993 г. и крахът на т.нар. нова икономика през 2000 г.


Финансовите кризи са редовен спътник на капиталистическото развитие. Протичат винаги по една и съща схема, която може да се нарече и стадна реакция: започва с еуфория, преминава в паника и завършва с катастрофа. Така например, ако някаква причина породи очакване за висока печалба от търговията с определени стоки — селско­стопански продукти, животни, суровини, недвижимости, валути, акции, техни производни или комбинация от тях, тя провокира засилено търсене на тази...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #4 Красимир 2010-04-18 06:59
Очевидно положението, което е нормалното за икономиката, се нарича от комунистите пазарен фундаментализъм . Както ислямски фундаментализъм .Но това са глупости.Има производство, има и пазар.Но няма "средство за обръщение", което е измислица на Маркс и което предполага държавна регулация на икономиката. Вярно е,че на запад държавата помага на икономическото общество, като двете образувания са диалектична система - два полюса. Но полюса икономическо общество се регулира от пазара. А образование и здравеопазване се издържат от държавата. Това е едно и за дясно и за ляво, макар, че е некачествено. Може да има и частно образование и здравеопазване, което е много по качествено, но недостъпно за бедни хора. Затова има здравни каси, които са държавни. Заради бедните. Но пазара е естествен регулатор, а не държавния фундаментализъм .
Цитиране
 
 
0 #3 За пазарния фундаменталис 2010-04-17 17:01
Днешната финансова и икономическа криза е именно вследствие на подивялия пазар, както и на раздържавявнето и дерегулацията на банковия сектор.Там където държавата е силна кризата не е успяла да навреди - напр. Китай с актуално 11% приръст,лява Южна Америка и др.А най-грозното изчадие на капитализма е съвременна България, където и здравеопазванет о и образованието са превърнати в первертирало пазарище - на входа на болниците като в месарница висят ценоразписи по 2-3 кв.м.
Цитиране
 
 
0 #2 Красимир 2010-04-16 19:05
Грешките на този автор са, че мисли по Маркс. За Маркс има производство и "средство за обръщение", вместо пазар.Средството за обръщане стоките в пари предполага монопол, частен и държавен. Комунистите отричат частния монопол и искат държавен монопол, в който държавата да е собственик или да регулира производството. И това е грешката и всички приказки за справедливост на държавата. Тя не е възможна поради бюрокрацията. Затова правилното е, че има производство и пазар. Пазарът регулира, чрез невидимата ръка на търсенето и предлагането. И държавата не трябва да се меси, а само да създава ред, правила и закони. Държавта се меси само за образование, здравеопазване, конкуренция и хуманна политика. Там е нейната справедливост. Но и конкуренцията е най - добрата социална политика.
Цитиране
 
 
0 #1 REVOLUTION ! 2010-04-02 11:57
Повече такива статии, и по-малко словоблутства на разни Станишевци и Пиринскивци! Такива "другари" са срам за идеята! С подобни не ти е нужно да имаш политически врагове, те са в собствените редици и живеят на наша сметка като какавиди в шпека!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор