Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика. Всеки ден до нас достигат новини за един разтърсен свят: залез на американската империя, напредък на Китай и Индия, завръщане на Русия. Дали изживяваме преход от „хиперсилата“ към полицентризма?


Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.


От миналия месец списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози...), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.


Статията "Митове и истини за суверенните фондове" е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

МИТОВЕ И ИСТИНИ ЗА СУВЕРЕННИТЕ ФОНДОВЕ

Брой 3 Март 2010
Въпреки че суверенните фондове изпревариха по популярност частните институционни инвеститори, те имат много по-малка тежест от тях. Дейността им предизвиква такъв интерес, защото те принадлежат на бързоразвиващи се страни или на страни износителки на петрол.


От 2007 г. насам суверенните фондове, които в по-голямата си част са държавни и национални, са в центъра на финансовите хроники, защото донесоха над 90 млрд. долара за една година на големите частни финансови организации („Мерил Линч“, „Ситигруп“, „Морган Стенли“, „Блекстоун“, „Колбърг Кравис Робъртс“, ЮБиЕС), отслабени от рискованите си инвестиции на пазара на ипотечни кредити в САЩ. Това навлизане на суверенните фондове в капитала на големите холдинги от най-развитите страни отначало предизвика известно безпокойство в западните държави: те се бояха, че правителствата на бързоразвиващите се страни ще поемат контрола над ключови за икономиката отрасли. Така например Германия прие известен брой ограничения за тези фондове.


Действайки прагматично, западните ръководители на компании и държавни лидери бяха щастливи от тази помощ, а големите частни компании, затънали в кризата с високорисковите ипотечни кредити, дори сами потърсиха за помощ суверенните фондове. За да станат акционери в големите финансови компании, някои суверенни фондове се решиха да положат значителни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор