Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика. Всеки ден до нас достигат новини за един разтърсен свят: залез на американската империя, напредък на Китай и Индия, завръщане на Русия. Дали изживяваме преход от „хиперсилата“ към полицентризма?


Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.


От миналия месец списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози...), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.


Статията " Крах или нов тласък на Вашингтонския консенсус" е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

КРАХ ИЛИ НОВ ТЛАСЪК НА ВАШИНГТОНСКИЯ КОНСЕНСУС

Брой 3 Март 2010
Неуспявайки да скрият своя провал, Световната банка и Международният валутен фонд заявяват, че са изоставили Вашингтонския консенсус. Отслабени от появата на нови действащи лица и на новаторски инициативи в Източна Азия и Латинска Америка, управляваните от Г-7 институции се стремят да се възползват от кризата, за да заемат отново централно място на международната сцена.


През 2007 г. принудителната оставка на президента на Световната банка Пол Уолфовиц и преждевременното напускане на главния директор на Международния валутен фонд (МВФ) Родриго де Рато още повече подкопаха доверието в тези две организации. Рецептите им, съдържащи се във Вашингтонския консенсус (приватизации, премахване на регулирането и на митническите протекции, ограничаване на социалните бюджети и т. н.), са критикувани навсякъде.


От 2004 г. насам голямото увеличение на цените на основните продукти предизвика чувствително повишение на валутния резерв на развиващите се страни. През 2008 г. той бе 3 пъти по-голям от този на Япония, Западна Европа и Северна Америка взети заедно. Редица страни от Юга използваха този свой резерв, за да се издължат предсрочно на Световната банка, МВФ и Парижкия клуб, ограничавайки по този начин зависимостта си. Отпуснатите от МВФ заеми, които възлизаха на 107 млрд. долара през 2003 г., паднаха до 16 млрд. през 2007 г. Решението на Китай за отпускане...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор