Роден в Хасково през 1933 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като кореспондент на Радио София, зам. главен редактор на в. „Хасковска трибуна“, гл. редактор на в. „Нов живот“ — Кърджали, икономически директор на в. „Шипка“, редактор в литературния алманах „Юг“ — Хасково. От 1957 г. публикува разкази, новели и публицистика в националния периодичен и литературен печат.

Салтомортале

Брой 3 Март 2010
Разказ



Животът ни премина между небето и земята, изрече с въздишка жената, в думите £ като че ли се прокрадна копнеж по миналото. Тя се разхождаше върху въже от стомана десетина етажа над градската улица и ловко балансираше с перша в ръце. Обичаше разходките на ранина, когато денят се събужда — зората златее над хоризонта, атлазът на небето засиява в синева, из покривите наоколо птичият свят подхваща глъч при съседски свади. Дъхаво на акации утро предразполагаше с надеждата за промяна и подтикна жената да споделя на глас. Все си мечтаехме за къщичка с дворче, Стефане, спомняш ли си? Дворче с цветя, с ласкаво слънце като в рая и славей да ни пее в нощите през май.


Живота дотук го извървяхме по въже, вметна мъжът. Беше се заел да приготвя гозба върху газов котлон в далечния край на въжето и не му се ровеше в спомени. По пътя си между небето и земята двамата с Венчето прекосиха Европа от Ламанша до Босфора. Пътят, дълъг двайсет години, прекосяваше през младостта им — рекорд на дуо Стевен, с подобаващо място в онази там Книга на Гинес. Един ден, викаха си, и синът ни ще поеме по отъпканото след нас. Защото баща му, дядо му, дядото на дядо му, до един са ипджамбази, въжеходци са били... Един ден гласяха да имат син.


Градската улица се купчеше пред закусъчната на ъгъла, откъдето минувачите заинтригувано се взираха в небето. Сутрин...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови