Роден през 1979 г., доктор по география. Специализирал е в Белградския университет и в Шльонския университет в Полша. Автор на книгите „География на населението и селищата/кратък терминологичен речник“ (2006), „Регионални геополитически изследвания“ (2009, в съавторство) и на близо 20 научни статии и доклади от конференции. Основни научни интереси — география на населението, социална и икономическа география, регионално развитие, политическа география и цивилизационно развитие на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. В момента живее и работи в Полша.

ТРАГЕДИЯТА КРАЙ СМОЛЕНСК И БЪДЕЩЕТО НА ПОЛСКО-РУСКИЯ ДИАЛОГ

Брой 5-6 Май-Юни 2010
На 10 април 2010 г. Европа бе потресена от безпрецедентна по своя характер, непозната в политическата история човешка трагедия. В 10,41 ч. московско време полският президентски самолет с близо 100-членна делегация на борда се разби край Смоленск. Освен на президента Лех Качински и съпругата му Мария страшната катастрофа отне живота на още 94 полски граждани. Сред тях бяха 18 парламентаристи, шефът на Генералния щаб на армията, шефовете на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, председателят на националната банка, на Олимпийския комитет на Полша, свещеници (включително православният ординарий на полската армия ген. Мирон Ходаковски), ректор на университет, учени, обществени дейци, 8-членният екипаж...

Всеки поляк почувства смъртта на тези хора като загуба на свой близък. Още повече, това бяха изключително популярни личности, с богати житейски биографии, макар и нееднозначно приемани в обществото. По коварен начин съдбата прекъсна живота на пътуващите в самолета роднини на убитите през 1940 г. в Катин офицери, интелектуалци и държавни служители, тръгнали на поклонение пред паметта на своите предци. От 10 април техните наследници ще трябва да живеят с бремето на двойна трагедия, свързана с името Катин — земята и историческият символ, белязал края на житейския път на бащите и дедите им. Високопоставената полска делегация не успя да изпълни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #5 партиен секретар 2010-07-23 11:09
По същество:краен цинизъм е да говорите за някакви „две версии” в случая Катин,„хитлерис тка” и „съветска”. Говорим за избитите от НКВД 20хил поляци. Кога се случват тези събития? Тогава, когато Вашият Бог Сталин (а той нищо общо няма с морала и светогледа на Грузия и нейната древна култура,която никой не е обиждал и която незнам що намесвате) и Адолф Х., поделили си по доста гаден начин Полша, са все още на етап здраво нерушимо партньорство, влязло в сила на 17.09.1939.... „Версии” съществуват единствено във фантазията на дребни душици, лишени от майката природа от способността да осмислят историята критически и самостоятелно,н ямащи ръста и доблестта да признаят престъпленията на своите кумири
Цитиране
 
 
0 #4 партиен секретар 2010-07-23 11:05
Ееех, Гражданино, намекнах Ви да не се излагате повече, ала Вие упорито продължавете... Също като Вас не харесвам част от НЯКОГАШНИТЕ партийни секретари. Между другото, групата на старите и грешните май се предвождаше от Вашия Бог Джугашвили – през дълъг период секретар на ЦК на КПСС,а по-рано изпълнявал разни други партийно-секретарски функции. И него ли поставяте в „най-ниския слой” на „новата класа” ? Бил ли е той вманиачен кариерист или не? замислям се каква щеше да е съдбата ви по сталиново време за охулване на партийните секретари – дали като тази на героя на Рибаков Саша Панкратов, дали пък не бихте свършил като полските офицери.... Радвайте се обаче - в други времена живеем! Изплъзват ви се аргументи и бая встрани от пътя подкарахте каруцата... Изхрачените не на място инфантилни квалификации плюс серията от кривомозъчни бръщолевици, да речем лъжата,че считам Хитлер и Гьобелс за „носители на европейски ценности”, показват една безпомощност и ме карат да съжалявам хорица като вас.
Цитиране
 
 
0 #3 ЖЕЛЕЗОВ 2010-07-21 18:28
Авторът на горния коментар много сполучливо е избрал псевдонима си. Някогашните партийни секретари бяха най-ниския слой на «новата класа», а мнозина от тях бяха интересчии, за които кариерата и материалните благинки бяха над «лявата идея». От текста е видно, че: 1) авторът е расист, доколкото смята, че Сталин и Берия са азиатски сатрапи, а Хитлер и Гьобелс, авторите на немската версия за катинската трагедия – носители на европеските ценности. 2) Не особенно образован, защото не знае напр.,че Грузия е европейска страна, а грузинската култура е по стара от западноевропейс ката. 3) Върл антикомунист, доколкото предпочита «лявата идея» на Горбачов и Ал. Яковлев пред комунизма, който съветските народи успешно построиха и защитиха под ръководството на Сталин. Готов е, заедно с хитлеристите, неофашистите и привържениците на «лявата идея», да поставя неограничен брой нули към броя на жертвите на «Сталиновите репресии». Русофилията му е съмнителна, доколкото се изразява с любов и уважение към хора ката Горбачов, Путин и Михалков. Колко ум трябва, за да се разбере елементарната истина, че предателите, виновни за краха на истинския комунизъм, са заинтересувани да го очернят и оплюят, за да оправдаят предателството си както към реалния комунизъм, така и към комунистическат а идея, заменяйки е с политическата дъвка, наречена «лява идея». Повече по въпроса виж в интернет: Мухин Ю. Катынский дедектив
Цитиране
 
 
0 #2 Железов - продължение 2010-06-30 23:14
от немците през втората половина на 1941 г. Така се появяват две противоположни версии – хитлериската и съветската. В този случай истината може да бъде устновена само от достатъчно авторитетен съд в открит съдебен процес. Но такъв все още не се е състоял, и защо ли? През 1992 г. в разсекретените съветски архиви бяха открити два фамозни документа: Докладна записка на Берия до ПБ на ВКП (б), в която се предлага разстрел за полските офицери и решение на ПБ с подпис на Сталин , утвърждаващо предложението. Обаче автентичността на тези два документа е оспорвана от авторитетни руски източници. Че са фалшификати се доказва с няколко технически признака. Но най-сериазно доказателство е въпросът: кой има интерес от появата на подобни «улики». Историческата истина: една част от силно преувеличените сталински репресии са насочени към представители на т. нар. номенклатура и целят да предотвратят превръщането и в господстваща класа или «новата класа», както я нарече някога Миловант Джилас. Убийството на Берия и вероятното убийство на Сталин през 1953 г, организирано от политическият пигмей Никита Хрушчов ознаменува победата на тази класа над пролетарската власт в СССР, а след това и в другите Европейски соц. страни. Политиката на тази, вече управляваща, класа отначало стихийно, а по късно целенасочено доведе до колапс и крах на социалистически те обществени отношения. Тази класа е гузна, за да оправдае пред света и пред собствената си съвест историческото си предателство, тя има нужда от ...
Цитиране
 
 
0 #1 ЖЕЛЮ ЖЕЛЕЗОВ 2010-06-30 20:25
Научната ценност на статията е съмнителна. Затова пък нейният антикомунистиче ски привкус е ярко изразен, докато русофобията й е туширана макар и доста неумело. Към края на статията авторът пише: «Посмъртно се реализира една от целите на неговата ( на Лех Качински) историческа политика – катинските събития от април 1940 г. и истината за извършителите и жертвите получиха гластност в световен мащаб.» ИСТИНАТА ! Безспорна ли е тя? Фактите: през април 1943 г. пропагандните органи на хитлеристка Германия обявяват, че в Катинската гора край Смиленск са открити общи гробове на разтреляните от органите на НКВД полски офицери. Немската страна в присъстивето на международна комисия ( специалисти от окупираните от Германия страни, в т. ч. и българския проф. Марков, който, по-късно в Нюрнбергския процес, отрича истинността на немската версия.) организира ексхумация, в резултат на която са събрани веществени доказателства, потвърждаващи немската версия. Интересното тук е, че Полското задгранично правителство в Лондон веднага приема немската версия (без консултация със страните от антихитлеристка та коалиция). Защо? Защото полският политически елит (шляхтата) изповядва идеология – сранна смесица от фашизъм, антикомунизъм и патологична русофобия. След освобождаването на Смоленск Съветското правителство създава комисия под ръководството на акад. Бурденко, която извършва вторична ексхумация и събира веществени доказателства и свидетелски показания, според които полските офицери са разстреляни ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови