През октомври 1944 г. в Москва се провеждат разговори между Сталин и Чърчил. Тази среща е обект на изключителното внимание на историографията, поради договореното на нея процентно съглашение за сферите на влияние в следвоенна Европа. Допреди години съветските историци отхвърляха съществуването на подобно съглашение. През 1978 г. Албърт Резис подробно описа в американското списание American Historical Review обстоятелствата около прословутото листче от бележника на Чърчил, открито в личния архив на великия британски политик след смъртта му. У нас процентното съглашение е предмет на изследователски интерес на В. Тошкова, Й. Баев и Н. Котев, Е. Калинова и други автори.

От средата на 90-те години (на ХХ в.) закритите дотогава архиви на бившия Съветски съюз стават достъпни за учени и изследователи. Специален интерес представлява „Архив президента Российской Федерации“ (АПРФ), в който се съхраняват класифицирани дотогава документи на съветското ръководство. Именно там се откриват нови свидетелства — съветските протоколи за разговорите между Чърчил и Сталин, част от които се отнасят до съдбата на България. Съдържанието на тези протоколи не се различава съществено от съдържанието на британските протоколи за разговорите, което навежда на извода, че и двете страни добросъвестно са регистрирали срещите. Независимо от това, новооткритите съветски документи внасят...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!