Един от първите апостоли на социализма в България и строител на партията — Георги Кирков-Майстора, е не само забележителен политически мъж на своето време. Той е голяма личност, всестранно надарен човек, към когото природата е била щедра както към малцина. Майстора съчетавал у себе си качества на политически деец от най-висока класа, на трибун и полемист, белязал цяла епоха в ораторското изкуство, на поет, публицист, сатирик, темпераментен вестникар.

И днес, след толкова години, на първомайските манифестации се пеят неговите песни, тези безхитростни химни за прослава на труда. „Дружна песен“ и „Работнически марш“, издържали суровата десетилетна проверка на времето, имат завидна съдба, хората отдавна не знаят техния автор, станали са като песните, изпети от народа и останали завинаги негови. Ако Майстора беше оставил само тях, пак щеше да има място в сърцето на народа. Но къде по-голямо, разностранно и внушително е неговото дело.

Към всичко това нека прибавим и личното обаяние, оная магнетична сила, с която привличал хората към себе си. Жизнерадостен, весел, рядко остроумен и находчив — такъв бил той в обикновения живот, при всекидневните срещи. От него бликали шеги, закачки и остроумия и с това съвсем естествено и непреднамерено създавал около себе си атмосфера на бодрост, здраве и сила. Грабвал сърцата на хората, печелел много приятели...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!