Една от солиднонаписани те статии за мястото на България във Втората световна война.Тя взема критично отношение както срещу апологетите на Въоръжената съпротива, така и срещу нейните хулители. Дава се аргумениран отпор на най-злостните фолшификато на бългаорската история, които се нареждат в редиците на авторите за "турското присъствие в България".

Още ми се ще да попитам, кому са нужни всичките тези лъготения? Смята ли списанието, че излагайки се пред историческата гилдия, допринася за вярата на когото и да било в правото дело на Партията? Ами че даже и преди 1989 г. имаше по-обективни изследвания по въпроса. Ще добавя още, че така наречения Шопски отряд, дето му бил много в помощ на Главния удар, прекарва в основната си част (5-6 души) в кауша на полицейски участък, арестуван от привлечената на страната на удара столична полиция. Там е и фамозния Давид Елазар, дето "пристъпвал " зад гърба на Янко. Впрочем, всичко това го знам лично от разказите на самите партизани, на шофьора на таксито и т.н. Живков (Янко) беше един безсрамен лъжец - почти цялата съпротива си е изкарал в игра на табла, докато го е хрантутела по селата Мара Малеева. Ако прочетете спомените на Халачев - командира на "Втори батальон", който за разлика от Джуров и Янко не се скатава на агнешко, а спасява хората си и наистина извършва акции, Янко там въобще не фигурира - няма такова лице. Това са именно тези партизани, които се добират до София няколко дни след девети и с които Янко-Тошо се запознава пред Народния театър. Това да ви говори нещо? Ами че ако прочетете поне вестниците от 1944, въпреки всички пропагандни балони, почти няма да срещнете дори названието "бригада" - всички са чети и отряди - дори отряд Антон Иванов. И дейността им е главно акции за набавяне на храна - за да не се изразя по-обидно. Освен онази престъпна глупост с т.н. Първа с ...