Стоян Танев е доцент, доктор по история. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Научните му интереси са в областта на новата и най-новата българска история, историята и теорията на международните отношения и проблемите на висшето образование в България. Автор е на над 100 научни статии и студии и 5 монографии.

АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ И БЪЛГАРСКАТА СЪПРОТИВА (1942—1944)

Брой 7-8 Юли-Август 2010
Създаването на световната антихитлеристка коалиция от 26 държави в началото на 1942 г., сред които водещи са Великобритания, САЩ и Съветският съюз, обективно предопределя бъдещата им победа над германския нацизъм в паметната за човечеството 1945 г.
Агресивните военни действия на Германия и Италия в Европа и Африка и на Япония в Източна Азия и Тихия океан, наглите им претенции за континентално, а сетне и за световно господство, целят установяване на нов световен ред и утвърждаване на десни авторитарно-тоталитарни режими. Тези действия принуждават държавите — действителни и потенциални жертви на агресията — да обединят своите ресурси, да започнат обща и съгласувана военнополитическа стратегия срещу вероломно-авантюристичната политика на правителствата в Берлин, Рим и Токио и техните съюзнически държави-сателити, да осъществят гигантски бойни операции против въоръжените сили на Германия, Италия и Япония.

Фактическото оформяне на антихитлеристката коалиция става постепенно в началния стадий на Втората световна война като реален процес, който се обуславя от необходимостта да се оказва координирана въоръжена съпротива на агресорите. От пролетта на 1938 г. до лятото на 1941 г. нацистка Германия с участието на въоръжени сили на своите съюзнически и сателитни държави завладява 11 страни с територия около 2 млн. кв. км, на която живеят почти 190 милиона...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #4 проф.Петко Близнаков 2010-09-06 16:38
Една от солиднонаписани те статии за мястото на България във Втората световна война.Тя взема критично отношение както срещу апологетите на Въоръжената съпротива, така и срещу нейните хулители. Дава се аргумениран отпор на най-злостните фолшификато на бългаорската история, които се нареждат в редиците на авторите за "турското присъствие в България".
Цитиране
 
 
-1 #3 Райко 2010-08-15 10:44
Време е да има повече такива иследвания и да се даде отпор на Цветковци и сие !
Цитиране
 
 
+2 #2 Ангел Николов 2010-08-02 18:44
Още ми се ще да попитам, кому са нужни всичките тези лъготения? Смята ли списанието, че излагайки се пред историческата гилдия, допринася за вярата на когото и да било в правото дело на Партията? Ами че даже и преди 1989 г. имаше по-обективни изследвания по въпроса. Ще добавя още, че така наречения Шопски отряд, дето му бил много в помощ на Главния удар, прекарва в основната си част (5-6 души) в кауша на полицейски участък, арестуван от привлечената на страната на удара столична полиция. Там е и фамозния Давид Елазар, дето "пристъпвал " зад гърба на Янко. Впрочем, всичко това го знам лично от разказите на самите партизани, на шофьора на таксито и т.н. Живков (Янко) беше един безсрамен лъжец - почти цялата съпротива си е изкарал в игра на табла, докато го е хрантутела по селата Мара Малеева. Ако прочетете спомените на Халачев - командира на "Втори батальон", който за разлика от Джуров и Янко не се скатава на агнешко, а спасява хората си и наистина извършва акции, Янко там въобще не фигурира - няма такова лице. Това са именно тези партизани, които се добират до София няколко дни след девети и с които Янко-Тошо се запознава пред Народния театър. Това да ви говори нещо? Ами че ако прочетете поне вестниците от 1944, въпреки всички пропагандни балони, почти няма да срещнете дори названието "бригада" - всички са чети и отряди - дори отряд Антон Иванов. И дейността им е главно акции за набавяне на храна - за да не се изразя по-обидно. Освен онази престъпна глупост с т.н. Първа с ...
Цитиране
 
 
-1 #1 Ангел Николов, историк 2010-08-02 18:09
Авторът се стреми с изсмукани от пропагандните мистификации на ИИ на БКП да защити една отдавна оборена от историческата наука митология за т.н. НОВА - създадена предимно по време на бума на раздуването й през 70-те години. Доказателство за това е и "научния апарат", който прилага. За негово нещастие въпроса е окончателно решен още по живково време. Тогава бе извършено пълно историко-социологическо проучване на партизанското движение в България от НМРД. Неопровержимите факти са тези които сочи Жоро Цветков . Пламен Цветков е много близо до истината, колкото и това да не се харесва на автора. Дали трябва да му обяснявам и общоизвестните факти за Деветосептември йската революция и мощното ударно ядро на Тодор Живков? Ами Добри Терпешев направо се пищисва че звенарите не могат да намерят един взвод да влезе в неохраняваното от никого Военно министерство цяла седмица, а ядрото на Тошо освен от него се състои от шофьора на столичното такси и двама души. Надничат от храсталака на Градската градина какво става и после хукват да прочистят Дирекцията на полицията от неудобните документи. За сведение на автора, полицията има много точни данни за броя на "нелегалнит е" - като изключим следдеветосепте мври йските партизани, те наистина и при най-голяма раздувка не са повече от 1200 души през лятото на 1944. Цялата БРП по официалната й документация след 9.9.1944 г е около 7 000 души - с все ремсистите. А стига измишльотини на недоучени агитпропчици.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови