Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

ПРОМЯНА В КУРСА НА AМЕРИКА?

Брой 7-8 Юли-Август 2010
„Меката сила“ често се определя като притегателна сила на дадена държава или на даден политически режим, при която не се прибягва до сплашване или употреба на сила...

Eдин американски президент се обяви в подкрепа на този вид „меко“ влияние по време на президентската си кампания. Той защити една смирена външна политика, която „да отговаря на американския темперамент, на скромността на истинското могъщество, на смирението
на истинското величие“. Препоръча също да се скъса с арогантността на неговия предшественик, който „отслаби съюзите на Америка, отчужди страната от приятелите й и насърчи противниците й“. Но кой е този президент? Барак Обама? Не, не е той, а Джордж У. Буш... който през 2000 г. обвини... Бил Клинтън в арогантност, некомпетентност и (неволна) сговорчивост с врага.

mond diplomatique

Впоследствие не само че политиката на „твърдата сила“ се провали (механичната сила, чиито устои се разклатиха от финансовата криза и военното надмощие, претърпяло неуспех в Ирак и Афганистан), но и „американският темперамент“ бързо изгуби блясъка си в международните среди. В края на втория мандат на Буш престижът на САЩ толкова спадна, че дори американският министър на отбраната Робърт Гейтс беше принуден да признае, че започва да се формира „многополюсен свят“. А и възможно ли е нещата да стоят по друг...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови