Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

ЛАТИНСКА АМЕРИКА СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ОПЕКАТА НА САЩ

Брой 9, Септември 2010
Бойно поле между Изтока и Запада от 50-те години на XX в., подчинена на различни диктатури до средата на 80-те години на XX в., попаднала в ръцете на международните финансови институции при възстановяването на демокрацията, Латинска Америка все още не е укротена.

20 април 2008 г., Парагвай. След шейсет и една години управление на партията „Колорадо“ – трийсет и пет от които под ботуша на диктатора Алфредо Стреснер (1954-1989), победата на някогашния „епископ на бедните“ Фернандо Луго е преломен момент в историята. Тя е и нова крачка напред за левицата и за левия център на латиноамериканската шахматна дъска като цяло.

Кой можеше да си представи в началото на 90-те години на XX в., че президентите на толкова много държави – Аржентина, Боливия, Бразилия, Куба, Чили, Еквадор, Никарагуа, Парагвай, Уругвай, Венецуела, ще бъдат избрани от собствените им народи, а не от американ­ското посолство? Така може да бъде измерен очевидният провал на двайсетте години неолиберализъм.

Новото положение изобщо не се харесва на Вашингтон. Тези правителства обаче не унищожават „буржоазната“ държава. Като цяло те зачитат частната собственост на средствата за производство и демократичните закони. Макар да напредват в областта на защитата на човешките права и да включват в политиките си някои социални мерки, държавите от социаллибералната ос – Чили, Бразилия, Уругвай...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 Красимир 2010-09-27 19:06
С идването на леви правителства в Южна Америка и национализацият а на голяма част от частните фирми и предприятия, в държавите, в които това се прави, ще се възцари бюрокрацията. Бюрокрацията е много трудна за описване, тя може да се опише само с психоанализа. А това не е направено в света. Но бюрокрацията връща обществото към дивия звяр и стадото само за едно две десетилетия. Например в Никарагуа на сандинистите хората са загубили трудовите си навици, както е и в една Куба, където се работи най - много 3 часа на ден и един два дни в седмицата. Затова после тези държави, като закъсат, ще молят САЩ за помощ, но ще им трябват хилядолетия, за да създадат отново цивилизация, такава, каквато е сега в тези страни. Това прави социализма , там където падне, пък бил той и на 21 век и в Южна Америка, или в България, та дори и в Германия.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови