100 години от смъртта на Толстой
105 години от рождението на Канети

TOЛСТОЙ - ПОСЛЕДНИЯТ РОДОНАЧАЛНИК

Брой 9, Септември 2010
Манията да се самообвинява Толстой наследява от Русо. Но като по-цялостна личност не стига до саморазрушението на гениалния французин. Самоизобличението му придава тежест, превръща го в център на света. Твърде рано той написва историята на своето детство и юношество — с нея започва дейността му на професионален писател.

Не можел да приеме някой нов предмет или идея, без тутакси да се залови да съставя „правила“ за тях. Трябвало непременно да издири техните закони — да провери устойчивостта им. Последната търсел заради смъртта, с която се среща твърде рано. Бил само на две години, когато изгубил майка си, на девет — баща си, а после и баба си, гледал я в ковчега и целувал хладното й чело. Но не узрял преждевременно. Своето упорство натрупвал с годините. Всичко, което преживял, влязло почти непроменено в неговите разкази, романи и драми. Преминал тежки изпитания, придали му монументалност. Този тип хора, които успяват да се съхранят, са малко странни. На тяхно място други пропадат. Той преувеличавал ролята на истината, издигал я до абсолютен закон, а в дневника си я представял за всемогъща. Чрез прочита на ранните дневници, изобилстващи с неприятни самопризнания, той искал да възпита своята осемнайсетгодишна жена, да я издигне до своя собствен, още неустановен закон. Шокът, до който довели тези дневници, я държал близо петдесет години.

Но...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор