Никое общество не обича своите критици, а още по-малко тези, които правят нещо съобразно своите критични възгледи. Към тях то се отнася по-скоро безпощадно, отколкото снизходително, и то толкова по-безпощадно, колкото повече неговият залез превзема хоризонта.

Откъдето и да я погледнем, както и да я мислим, каквото и движение да извършим, непосредствената явност на съществуването ни е свързана с парите — дотам, че колкото са ни парите, толкова ни е и свободата. И тази зависимост наистина ни изглежда като съдба, от която като че ли няма как, поне засега, да се измъкнем.

Въпросът е, това ли е всичко, дотук ли е? Видимото състояние на нещата сякаш не предлага никакъв друг освен положителен отговор.И все пак, струва ми се, има моменти, в които цялото ни същество се
бунтува и се възправя срещу тази предопределеност, която не само усещаме и мислим, но и за която работим, т.е. съдействаме £ — всеки според силите си, а вече и свръх тях.

***
Едва ли е тайна за някого, че господстващата форма на съвременното общество е капиталистическото общество. И също така не е никакво откритие твърдението, че за преобладаващото мнение това общество е най-съвършеното, то е най-добрият свят от световете, в които някога сме живели или бихме могли да живеем. Неприкритото есхатологично-апологетично настроение на подобно светоусещане (както на неговите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!