Разказ

ВИНОВНИЯТ

Брой 11, Ноември 2010
Белетрист, публицист. Завършил е СУ „Св. Кл. Охридски“, специалност „журналистика“. Работил е като редактор и кореспондент на Радио „София“, във в. „Литературен фронт“, сп. „Септември“ и сп. „Летопис“. Автор е на книгите „Тежките дядови ботуши“, „Село без кучета“, „Момчето и лисицата“ и др. Член е на СБП. През 1995 г. е удостоен с Годишната награда на Съюза на българските писатели. Носител е на наградата „Николай Хайтов“ (2008 г.) за сборника с разкази „Отвъд стария мост“.


— Обвиняемият Виктор Захариев, по прякор Казака, признавате ли се за виновен и какво бихте казали във връзка с предявеното към вас обвинение?

— Граждани съдии, аз още в самото начало ви се признах, но щом това самият закон го изисква, тогава пак ще повторя: виноват съм. Най-напред пред закона съм виноват, че съм го нарушил, после пред държавата, че повредих нейна материална част в лицето на телефонния стълб и леката кола, ала най-много съм виноват пред ей тоя човек, гдето стои отсреща, че едва не го осакатих за цял живот, че строших неговата писана количка, с която изкарвал прехраната на семейството си като продавал сладолед. Зная, че вие няма да повярвате на моите думи, макар да са от сърце казани, защото вие сте съдии, а пък и за нас, шофьорите, се приказват всякакви работи, макар че и от шофьор до шофьора, както и от човек до човека, има разлика. Затова, граждани съдии, искам...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови