Зад една привидна нормалност – разделение на властите, синдикален и медиен плурализъм, мирно организиране на избори – африканската демократизация проявява много странности и не изключва постоянни манипулации на конституцията, държавни преврати, фалшификации и оспорване на изборни резултати...

ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА НЕ Е ДЪЛГА СПОКОЙНА РЕКА

Брой 12, Декември 2010

След 1990 г. много страни възприемат плуралистични политиче­ски системи, които успяват да пуснат корени благодарение на възникването на динамични граждански общества. Това довежда до възможността от мирно редуване на политики.


Разбира се, оскъдните промени в ежедневния живот и цинизмът на някои новоизбрани засилиха скептицизма в редица страни и доведоха до нова вълна от сътресения. Но такива отклонения не са повсеместна характеристика на периодите на преход.


Умиротворяването на някои страни премина през преобразуването на партизанските движения в политически партии, които прие­маха както дебата по време на избори, така и избора на гласоподавателите. В други случаи връщането към многопартийност позволи да се стигне до отърсване от авторитаризма чрез преговори, като в много случаи на бившата ръководна класа се осигуряваше възможност да запази позициите и навиците си.


Това доверие обаче трудно си пробива път, защото демокрацията се приемаше, без да почива на теоретичен модел и без критичен и автономен размисъл за правовата държава, за формите на гражданст­веност и за демократичните институции.


Така доносничеството взима превес над похвалата, а нестабилността след избори измества прилагането на правителствените програми. Политическата либерализация не довежда до превръщане на управляващите в по-отговорни хора....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор