Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.

СТРУКТУРА, КОЯТО ОСИГУРЯВА 60% ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪХРАНЕНА, А НЕ РАЗТУРЕНА

Брой 1, Януари 2011

Преди всичко искам да благодаря за поканата за тази среща. Ние смятаме, че между министер­ството и Българската академия на науките като водещ национален научноизследователски център отдавна трябваше да започне диалог, подчинен на развитието на българската наука в полза на обществото. За нас най-важният и приоритетен проблем е състоянието на БАН и нейното развитие. Разбира се, този проблем е подчинен на една стратегия за развитие на науката в България, на стратегия за развитие на икономиката.

За да говорим за закон за организация на научните институции, е необходимо преди всичко да знаем каква е стратегията. Едва след като тя е ясна, можем да говорим за организация на научните из­следвания. Така че тук нещата са малко нелогично подредени.

На 7 януари, в петък, Събранието на академиците и член-кореспондентите проведе своето заседание, на което беше единодушно приета декларация. Тя има преди всичко отношение към организацията в дейността на Българската академия на науките и промените, които се предвиждат на базата на внесения закон в парламента.

Становището на академиците и член-кореспондентите е единствено и само: прогрес в развитието на научните изследвания в полза на държавата.

БАН има високо ниво, което се оценява от всички европейски и световни научни организации. Една структура, която осигурява 60% от научните изследвания...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор