Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.



НУЖНА Е И МЪДРОСТ

Брой 1, Януари 2011

„Този законопроект е действително ужасен. Това е законопроект на хора, които нищо не разбират от това какво трябва да стане с българската наука.“
 

Много ме радва, че имаме такива млади министри, амбициозни и желаещи да обърнат света наопаки, но да го направят по-добър. Много е лошо, че всички тези неща получават политически оттенък, и това, което правите, господа министри, се обръща срещу вас като политици. Широко се е разпространило в България и между нас схващането, че това правителство иска да унищожи академията. Това трябва да ви стресне. Аз съм от хората, които не допускат, че искате това. Но такава е обективната действителност. Ако не го съзнавате, значи... тук ще замълча. Нека да сложим ръката на сърцето и да видим. Защото вие може да не го искате, но може да има хора, които го искат. И хора, които ще се радват, ако това стане. Затова, дайте да не увъртаме, да не правим замашки, а да си кажем нещата така, както са.

 Българската академия на науките има нужда от реформа. Аз не смятам, че реформата, която беше направена, е достатъчна. Тя беше направена в правилна посока след международна оценка, но пресата, в която беше поставена БАН, отклони тази реформа към съкращения, към намаление на разходи. И това, като че ли, беше целта. А целта на реформата в БАН трябва да бъде тя да стане по-силна.

 Г-н Дянков, навремето,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор