Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


НИЕ ПРЕЖИВЯВАМЕ ТРАГЕДИЯ

Брой 1, Януари 2011

„Децата, които сме създали - институтите, ще бъдат отрязани от академията и ще бъдат пратени някъде. Академията няма да прави наука. А ние, академиците и член-кореспондентите, ще се мумифицираме. Ще даваме съвети.“
 

Имам чувството, че ние започваме кротко и нормално да се отклоняваме от генералните въпроси, които са ни събрали тук. Аз благодаря за поканата, но ние не знаехме точно какво ще говорим за стратегията. Стратегия няма. Очаквах да има поне начало на стратегия, принципи, които се постарахме да запишем пък в нашата декларация, тъй като се готвехме отговорно за тази среща. Защото това е първата среща между учени на БАН в този формат и техния министър, министъра на науката. Защо не сме се срещали досега? Всички знаем защо. А се казва, че живеем при управление, в основата на което е диалогичността. Е, досега нямаше диалог. Сега, слава Богу, има нещо.

 По отношение на актуалните проблеми. Когато я има стратегия­та, тогава ще я обсъждаме. Сега стратегия няма и няма нужда да си губим времето с това. По-скъпо ни е времето за решаване на актуалните проблеми. Какви са те?

Първият проблем е със закона на Румен Стоилов, който всъщност е ваш закон, а Стоилов е само преносител. Ние това го знаем и той, човекът, за нищо не е отговорен, направил е каквото са му поискали. От този закон и актуалното състояние на академията...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор