Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.

ДОКАТО У НАС СЕ НЕГЛИЖИРА БАН, ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ХОРА ЩЕ ТЪРСЯТ РЕАЛИЗАЦИЯ В ЧУЖБИНА

Брой 1, Януари 2011

„Цялата тази суетня около закона и съдбата на БАН се отразява и в момента фатално върху работата на хората, работещи по най-съвременните проблеми на науката.“

 

Прекарал съм в Българската академия на науките целия си съзнателен живот, без времето, през което съм бил в много различни водещи лаборатории в цял свят. Българската академия на науките е признат разпознаваем национален научен и учебен, подчертавам, учебен център. Тя е симбиоза между тук присъстващите академици и член-кореспонденти, научния състав в институтите, в които се извършват изследвания и се обучават докторанти и студенти, както и централното управление на БАН. Всякакво разбиване и отделяне на някои от тези компоненти ще доведе до блокиране на работата и на практика до ликвидация на преобладаващата част от фундаменталните и приложните научни изследвания у нас.

 Съществува изградено с годините, работещо международно сътрудничество между БАН и националните научни центрове. Ще дам няколко примера: ЧНР — Италия, СНРС — Франция, Роял Съсайъти — Великобритания, СИК — Испания, академиите на науките на Полша, Унгария, Република Чехия и т.н. Това сътрудничество ще бъде разрушено. Тези европейски организации са от ранга на БАН, а не на институтите, които според проекта за закон стават отделни. Вече има дори запитвания от наши чуждестранни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор