Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


ЗАКОНЪТ ЗА БАН Е НАСОЧЕН СРЕЩУ АКАДЕМИЧНАТА НАУКА

Брой 1, Януари 2011

„Дайте 10% от имуществото, придобито от престъпна дейност, на БАН и тя ще бъде спасена. За една година това имущество е за 500 млн. лева.“

След чудесните изказвания на мои уважавани колеги, академици, позицията на уважавания г-н министър, струва ми се, в някои отношения бележи (съвсем подходящо за един интелигентен човек) елементи на еволюция. Искам да поздравя г-н министъра, ако той продължи в тази насока. Защото не може един ръководител на ведомство, към което е науката, да се съгласи безкритично с неудържими положения в този закон. Закон, в който имплицитно стремежът е да се сложи кръст на тази авторитетна научна академична организация. И да се получи това, което навремето видният и уважаван наш сатирик Радой Ралин беше казал по повод на един неудобен за тоталитарната власт вестник: те не го спряха, те го сляха с един друг вестник. И така решиха въпроса за ликвидацията на този неудобен вестник.

 Така ще се получи и сега, ако не се обърне сериозно внимание на аргументираната критика, която направиха досега моите уважавани колеги академици и член-кореспонденти. Ето откъде идва тревогата на присъстващите. Ние тук пледираме за нещо елементарно – България да запази своята авторитетна академична научна организация. Като единство от институти и от специфичния субстрат на академията — академици и член-кореспонденти.

Тук...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор