Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


 

В УСЛОВИЯ НА КОНФРОНТАЦИЯ НЕ Е ВЪЗМОЖНО СЪЗИДАНИЕ

Брой 1, Януари 2011

„БАН, въпреки всичките нечовешки трудности, е дърпала нагоре през тези години и все още е запазила равнището си, има потенциала да бъде локомотив, който да дръпне цялата държава нагоре. А в момента държавата се опитва да дръпне академията на своето равнище надолу — на равнище, което е много незавидно.“

Аз съм от Химическия факултет на Софийския университет. Там съм професор, т.е. виждам нещата и отстрани малко, макар и да сътруднича тясно с академията. Споменахте студентите. Аз всеки ден контактувам с тях и мога да ви кажа – те са смутени, меко казано, те са уплашени за своето бъдеще и за това как ще се реализират в страната. Така че идеята да има такава национална стратегия за изграждане на общество на знанието, което и Европейският съюз иска, е много навременна. Но това е конструктивен въпрос, това е въпрос на съзидание, а както се вижда, съзидание не може да се прави в условията на конфронтация, на война де факто.

 БАН в продължение на 20 години е на екзистенц-минимума, а тази година имаме ситуация и под екзистенц-минимума, нещо като крушенизация на академията. Това просто трябва да се спре. Хората ги боли, че не могат да коментират бъдещето, изграждането на тази стратегия при положението, в което са поставени.

Второто нещо е Законът за БАН. Очевидно този закон е много под въпрос. И ако той отива в Народното...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор