Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка - внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице - спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за... бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


СПРЕТЕ ПОЗОРНИЯ ПРОЕКТОЗАКОН ЗА БАН

Брой 1, Януари 2011

„Приоритетите на Дянков гарантират стагнация на икономиката и стабилна бедност за десетилетия напред.“

Когато се решава съдбата на БАН или се обсъждат други важни за България въпроси, е необходима пълна публичност и прозрачност. БАН принадлежи на целия народ, а не на отделна партия, правителство или двама министри. Собственикът на БАН — народът, трябва да знае как се решава нейната съдба. Дори да участва във вземането на решението. Затова журналистите трябва да присъстват в залата. Изолирането им може да се изтълкува в смисъл, че искате да скриете нещо от обществеността. Ние, академиците и член-кореспондентите на БАН нямаме какво да крием. Тук сме, защото се решава съдбата на една светиня — Българската академия на науките. Това не е като да закриеш магазин или дори голяма фабрика. Закрива се важна част от историята на България. Защото Българското книжовно дружество е създадено преди възстановяването на българската държава в 1878 г. Това налага много сериозен разговор.

 Мястото на учените не е на улиците и площадите, а в кабинетите и лабораториите. Думи като „оставка“, „еднопосочен билет“ или викове „У-у-у!“ не са в нашия речник. Но

 за първи път в историята на БАН учените бяха принудени да излязат на улиците

 и да скандират по адрес на министри. Езикът на учените е толерантен,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
0 #2 Михаилов 2011-02-28 20:09
БАН нй стина е анахронична институция с синодални старци с закостенели мозъци Не слечайно АН на ГДР беше безапелационна закрита.
Цитиране
 
 
0 #1 Куно 2011-02-07 20:33
Ами ето, бате Бойко спря закона и вие моментално се хвърлихте да му целувате краката. Жалки сте като хора, като учени не знам...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови