Владимир Мигев е професор в Института за исторически изследвания на БАН. Разработва проблемите в развитието на българското общество след Втората световна война. Автор на книгите  „Пражката пролет - 68 и България“, „Българските писатели и политическият живот в България (1944-1970)“ и др.

УПРАВЛЕНИЕТО НА ДУХОВНАТА СФЕРА В БЪЛГАРИЯ (1944 -1989)

Брой 2, Февруари 2011

Проблемите за ръководството на културата в България по време на комунистическия режим са разработвани вече в българската историография. Но все пак са налице редица „бели петна“, има все още и немалко спорни въпроси.


* * *


Приема се, че периодът 1945—1947 г. е време на политически плурализъм, който засяга и сферата на културата. Тук обаче плурализмът е много, много ограничен. Опозицията е разполагала с четири вестника в ограничен тираж, два от тях не излизат през целия период. Срещу това стои огромен брой централни и регионални вестници и списания, които провеждат линията на управляващите, включително такива като хумористичния вестник „Стършел“ и детския „Септемврийче“. Малко по-неутрални са изданията на Народния съюз „Звено“ ­— един политически и един литературен вестник (последният излиза кратко време) и едно списание. Официалната политическа линия, а това е преди всичко линията на компартията, провеждат и националното радио, и седмичният кинопреглед — два мощни центъра за въздействие върху масите. Почти изпяло в тази насока се води и преподаването в българското училище. С други думи, още през този период духовният живот се ръководи до голяма степен от идеологическия отдел на ЦК на комунистическата партия. Извън неговия обсег са били само частните издателства, но в партийните издания се е реагирало...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови