Тодор Коларов e роден в Хасково през 1933 г. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като кореспондент на Радио София, зам. гл. редактор на в. „Хасковска трибуна“, гл. редактор на в. „Нов живот“­— Кърджали, икономически директор на в. „Шипка“, редактор в литературния алманах „Юг“ — Хасково. Отличаван е с награди на местни и национални литературни конкурси. Негови творби са превеждани на чужди езици.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ ПЪКЪЛА (РАЗКАЗ)

Брой 2, Февруари 2011

Съботин Господов открадна гуменки ­— съвсем обикновени, трийсет и шести размер, сини на цвят. Момчето още не бе надскочило дванайсетте, гледаше на света с доверчиви очи и ведро засмяно лице. Гуменките, те пък бяха на цена под десетачката — девет лева, деветдесет и девет стотинки, днеска вече никой никъде не ги произвеждаше. „И защо ти, Съботин Господов, баща и майка неизвестни, живущ в дома за деца, лишени от родителски грижи, защо бе, синко, надроби такава попара?“ — заразпитва го Татето, човекът зад пишещата машинка. Той страдаше от астма, все не му достигаше въздух и бе пред пенсия. Ами на маратонките ми дойде им свършилото — отвърна момчето с доверчивите очи, — трампих ги... и се засмя. Човекът кимна. А, разбирам!“ — рече, после зачука с изкривени от артрит пръсти по пишещата машинка.


Как се казва Татето, Съботин не знаеше, никой в сиропиталището не знаеше. Татето от педагогическата стая, това знаеха. Работата му бе да задава въпроси, докато чука по пишещата машинка „Олимпия“, а децата да му отговарят. Добродушко човек, горчилката в погледа му издаваше съчувствие повече, отколкото укор. Съботин го намерили пеленаче една събота, подхвърлен  пред  храма „Свети Дух“, та оттам с фамилията си — Господов. И сега какво, господин началник?“ — на продавач-консултанта...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор