Огнян Стамболиев е критик и преводач. Автор на „Нова книга за операта “ в два тома, „Книга за оперетата и мюзикъла — от Офенбах до Уебър “, голям брой статии в литературния и музикалния печат, преводи на поети, драматурзи и белетристи от румънската и френската литература, сред които Жан Пол Сартър, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Емил Мишел Чоран, Никита Станеску, Марин Сореску, Матей Вишниек, Григоре Виеру и др.

ПРАЗНИЦИ НА ЕВТЕРПА

Брой 3, Март 2011

Мартенските музикални дни навлязоха в шестото си десетилетие

 

Пролетта на 1960. В големия крайдунавски град от 12 години има голям и добър държавен симфоничен оркестър. Създаден е през бедната, следвоенна 1948 година по инициатива на местни културни и обществени дейци ентусиасти, с подкрепата на партията и правителството. (Тук трябва да се подчертае, че „младата социалистическа държава“ въпреки трудностите изгради солидно и мащабно днешната културна база на България, която за съжаление, някои започнаха  безжалостно и скоростно да рушат!).

 

Русенският оркестър има определено щастлива съдба — още в началото е ръководен от големи музиканти, сред които Добрин Петков, Константин Илиев, Емил Караманов, Руслан Райчев. За кратко време в града работи и великият русенец Саша Попов (1889-1976), бащата на симфоничното дело“ у нас (за съжаление, прогонен от София, а по-късно и от родината си, от някои отговорни другари по доноси на  колеги завистници). Големият музикант и организатор предложи на русенци да направят свой музикален фестивал. Самият той не успя да го реализира, но идеята осъществи със замах неуморният музикант градител Илия Темков (1923-2002), диригент и директор на оркестъра. Темков покани оркестрите на Радио Берлин, където е работил за известно време, и на Радио Букурещ...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор