Нели Дечева е есеистка, поетеса, журналистка. Работила е в различни централни издания. Издала е четири художествени книги, между които стихосбирката „Странни знаци“ и есеистично-документалната „Поздравете всички от мен“ (книга за Ламар), спечелила конкурса „Сто книги“ на Министерството на културата (1996 г.) и наградата на СБП за най-добра книга за 1997 г. Авторка на стотици есета, пътеписи, статии. Член на СБП и СБЖ.

СКИТАНИЯ ГРЕШНАГО

Брой 3, Март 2011

Наследено от старобългарските книжовници, при липсата и непознаването на модерната литература, в която има разграничение между видовете и жанровете, житието е любима форма на самописмена изява по време на Възраждането. Дълго време то запълва липсата на ръкописна и печатна книжнина — преводна, побългарена или оригинална.

 

Години е трябвало да минат, докато възрожденските книжовници потърсят и други форми за творческа и духовна изява. А в самото житие, в същината му, е съществувала симбиозата на видовете и жанровете и по-точно техният зародиш. Защото, ако се вгледаме по-внимателно и оценим нещата по достойнство, в житията наистина ще намерим от всичко по малко. И то не само житие-битие авторско, но и разказна и повествователна история, както и поетическа, философско-естетична и притчова фантазия. А това са наченки на форми, от които съвременният читател наистина може да види бъдещи поеми, документални повести и романи, а защо не и пътеписи.

 

Може би писателската находчивост на Георги Раковски не е „мислила“ по този въпрос над „Житието“ Софрониево, но не е случайно и това, че той му е дал „европейска“, модерна оценка, като го е отпечатал още през 1861 г. в своя „Дунавски лебед“. Така да се каже, увековечава „литературните“ търсения на възрожденския интелигент и книжовник Софроний.

 

Наред с...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови