Доц. д-р Геновева Михова е сред основателите на Института по демография, където работи от 1990 до 2002 г. След трансформирането му в Център за изследване на населението продължава в него научната си дейност. Има изследвания върху демографските процеси в условията на преход към пазарно стопанство, както и върху социално-демо­графските последици от безработицата при жените и рисковите групи. Ръководител на българската група на два проекта по Седма рамкова програма във връзка с остаряването на населението.

Проф. дин Пенка Найденова е професор в Института за изследване на населението и човека към БАН, преподава бизнесстатистика в Аграрния университет в Пловдив. Гост професор в Индийския статистически институт, Калкута. Интересите £ са в областта на развитието на населението и икономическия растеж в третия свят. Работи като експерт по демография и по програми за населението към Отдела за населението и Фонда за населението на ООН.

ПОЗИЦИИ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

Брой 4-5, Април-Май 2011

Демографски и социални промени  през последното столетие

 

България осъществи демографския си преход по-късно от другите европейски държави. За много по-кратък период от време обаче (1920-1965 г.) тя се превърна в една от страните с най-възрастно население. Към 2010 г. 18,3% са на 65 и повече години, а 13,4% — под 14 години. Преди сто години процентите са били съответно 5,2 и 25,6.

 

Засега в развитите страни дяловете на двете големи възрастови групи — младо и възрастно население — са почти изравнени (17% и 16%), като в Европа стойностите са малко по-ниски (15% и 16%), а в развиващите се страни преобладават младите (30%, при 6% възрастни).

 

Като цяло световното население е с млада възрастова структура (27% млади срещу 8% стари). Най-голямо изключение от глобалните тенденции прави Япония (с 23,5% население над 65 години), но тя има големи предимства в политиките и практиките за посрещане на предизвикателствата на стареенето (Sardon, J.-P. La population, 2009).

 

Разбира се, освен икономическата основа, за всяка страна значение имат националните особености, както и социалната политика. 

 

Това, което се пренася през столетията и се размива в ускорените промени след Втората световна война, е традиционната позиция на възрастните като уважавани, подкрепящи и подкрепяни в преклонна възраст родители....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
+1 #1 проф д-р Любомир Андреев 2011-06-22 20:00
авторите третират проблемите откъснато от господствуващат а политическа и икономическа система встраната, европа и света.Боят се да разкрият кардиналните политически и социалноикономи чески причини.Премълчават катастрофалната роля на неолибералния криминален капитализъм Диагнозата е непълна и неточна и липсват предолжения за терапиране на проблема
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор