Георги Минчев е завършил Висшето военно­морско училище „Н.Й.Вапцароввъв Варна, а по-късно и СУ „Св. Климент Охридски“ — история и философия. От 1973  до 10 ноември 1989 г. е на партийно-организационна работа. Интересите му са в областта на историята, философията и психологията.

ОТНОВО ЗА СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НЕГАТИВИЗЪМ

Брой 4-5, Април-Май 2011

Струва ми се, че има нещо недоизказано в статията за силата на българския негативизъм и неговото обратно влияние върху процесите в обществото*. Според автора младото поколение се лъже от по-възрастното от най-ранна младенческа възраст. Действително децата стават възрастни и вече не вярват, че Баба Меца ще ги изяде или че Дядо Коледа ще им донесе желания подарък. Но това не значи, че през този период от развитието на детето не настъпват изменения в неговия характер, че то става затворено и подозрително към заобикалящия го свят, че не вярва в нищо и ще носи този негативизъм до края на живота си. Разбира се, има и такива случаи, но те са изключение и се дължат на други причини. Ето защо ми изглежда  малко инфантилна идеята да се определя зрелостта на народите с етапите на развитие на детето. Това са различни неща.

 

Всяка революция има на знамето си идеите и мечтите на поколението. Но винаги ли тези идеи и мечти се претворяват в живота? Не действат ли различни сили и интереси, които или загробват идеята, или дотолкова я изкривяват, че не можеш да я познаеш.

 

Казват, че колкото е по-високо равнището на култура, толкова по-малка е вероятността даден народ да бъде излъган. Това е относително вярно. Не бе ли излъган германският народ от хитлерофашизма? Нали по онова време Германия бе на високо културно равнище, в нея живееха и работеха световноизвестни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор