ПО МАРШРУТА НА ИДЕИТЕ. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ СТРАНИЦИТЕ НА РОМАНА „ИВАН КОНДАРЕВ“ – III ЧАСТ

Брой 4-5, Април-Май 2011

Да се върнем към анализа на текста. Как реагира следователят Христакиев на прочетеното в Дневника?

Той, превалилия Христовата възраст, е учуден, че двайсет- и петгодишен младеж може да стигне до такива заключения. Изненадан е, че съжденията на неговия противник съвпадат със собствените му убеждения за предназначението на човека, за лишения от смисъл свят: „Особено поразен остана Христакиев от ония пасажи — коментира авторът, - дето Кондарев пишеше, че злото и доброто са едно и също нещо, и от изказаната мисъл за височината на идеала и за мащаба на идеята... Той смяташе живота за нещо аморално и обичаше да казва: „Животът и светът са аморални, иначе не би имало нужда от морал“.

И тук, асоциирайки истините, до които е стигнал с формулираното от Кондарев, следователят ще обобщи своята философия. „Смисълът на живота бе равен на нула, защото изобщо нямаше никакъв смисъл в съществуването на самото човечество“. Това за Христакиев оправдава себичността и жаждата му да живее като господар, да „преследва безскрупулно целите си“, да даде своя интерпретация на усвоения от него „нихилизъм“.

Ако изводите си Кондарев, както изтъкнах, ги прави на фронта, своята позиция Христакиев я дефинира след като само преди три-четири години е бил член на военнополеви съд, поставяйки подписа си под смъртни присъди (да си спомним, че Кондарев...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
0 #1 д-р Бодуров 2011-06-21 15:22
Разсъждения за ланския сняг!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови