Чавдар Добрев е роден през 1933 г. в Ямбол. Завършва висшето си образование в Будапещенския университет. Дълги години работи в Института по изкуствознание при БАН. Професор, доктор. Публикувал е над 30 книги, между които „Реализмът на Вахтангов“, „Лирична драма“, „Забранените плодове на познанието (Емилиян Станев)“, „Всекидневният Леон Даниел“, „Еретичният ерос“, двутомникът „Ранено време“, „Окосена болка“, „Възхвала на разума“ и др.

 

ПО МАРШРУТА НА ИДЕИТЕ. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ СТРАНИЦИТЕ НА РОМАНА „ИВАН КОНДАРЕВ“ – V ЧАСТ

Брой 6, Юни 2011

Продължавайки полемиката с Кондарев, героят ще каже, че е сбъркал, когато се е ангажирал изцяло с левицата и не си е оставил възможности за нов избор: когато човек се посвети на дадена кауза, не бива да позволява да го превземе изцяло идеята. Във формулата „Всичко е позволено“ е опасен и фанатизмът, който в собствената си едностранчивост не е в състояние да оцени поне ползата от разширените морални граници. Кондарев например е обсебен от „идеята за силата на пролятата кръв“, Янков — „от страха да не загуби партията, тоест всекидневието, с което е свикнал“. Корфонозов обаче вече е познал суетата в такива състояния, способен да анализира по-многостранно нещата на живота.

Душата на Корфонозов се възмущава, че чрез въстанието движението е хвърлено „в пропастта“, майорът комунист съзнава как е раздвоен между авантюрата и трезвата мисъл. Той възразява на твърдението, че партията трябвало да „премине в нелегалност“, понеже „и без това щяла да бъде разгромена“. Боли го, че партийната екстрема го нарича „страхливец и доктринер“, но не проумява кому е нужно да се вдига въстание, което непременно ще бъде смазано. Самият Корфонозов, по време на заседанието на военнотехническия комитет, е смятал, че „реакцията трябва да бъде ударена“, че бездействието „означава примирие и слабост“, в същото време го разтърсват...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
0 #1 Красимир 2011-07-17 16:57
В света има течение на еволюцията, на еволюционната река. Там побеждава силният, нахранва се и оставя поколение, а слабият умира от глад и болести и не оставя поколение. Има злоба, омраза, безчовечност. Това е еволюцията, описана от Дарвин. Има и противоположно движение на цивилизацията, където и слабият оцелява, нахранва се и дава поколение, а силният помага на слабия и дори се жертва за слабия. Има доброта, любов, уважение между хората. Това са идеите на християнството и така се създава християнската цивилизация. Но мисля, че българинът никога не е бил истински християнин, и дори византийското православно християнство, към което сме и ние българите не е било християнство на бедни и богати, а по скоро е християнство, което не обединява, а разделя класите. От там и всички тези идеи на Марксизма - ленинизма, които обхващат хората и намират почва именно при православните народи. Затова е нужна реформация и на православното християнство, но Византия вече я няма, за да го направи. И е нужно или българите, или гърците да я направим. Защото има съвсем други идеи за обществото,а Емилиян Станев ни показва живота и идеите на православните хора и тяхната култура, която е повече феодална, отколкото култура на по развито общество.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови