ЕВРОПА, БАБАМ, ЕВРОПА
| Брой 7, Юли 2011 |
Понякога се чудя откъде ми идват такива мисли. Напоследък пък ме е заяла една! Че Европа е болна. Представяте ли си какво ми се върти в главата? Както го мисля, тъй го пиша, ала аз самият не си вярвам. Умолявам и вас, любезни читатели, не вземайте написаното сериозно. Европа болна! Същата, дето чакаме от нея спасение, за пример ни е във всичко, каквото каже, за нас е закон. Векове наред е била център на световната политика, въртяла е планетата на пръста си, континентите ги е откривала един след друг и ги е цивилизовала. Правила е човека дивак, смъквала го е от клона и след време гледаш, дивакът му с дивак, докарал се с папионка като Георги Лозанов. Европа, бабам, Европа!... Но от друга страна, като погледнеш — Европа не е същата, не е вече център на световната политика, центърът се приплъзва на изток в Азиатско-Тихоокеанския район, при жълтите, с дръпнатите очи. Древни народи, населението няма брой, няма чет. Теснотия, няма място хората къде да приседнат, който се уредил седящ, уредил, другите — правостоящи. Учените се тревожат, че оста на Земното кълбо се изкривява. Направо се изметнала. И как няма да се изметне, като толкова народ се е струпал на малко място и натежава на една страна. И точно там сега се мести центърът на световната политика. Европа не е това, което е била. На устата ми е и ще попитам: през последните 50-60 години да е отгледала държавници...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
Коментари
RSS на коментарите по тази тема