ДЕРЗАЙ, ЧОВЕЧЕ, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

Брой 7, Юли 2011

Слово за Николай Стоянов

Всичко, което се случва в живота на човека, всеки низ от случайности, които откъслечно и някак наистина случайно се струпват в едно и също време, на едно и също място, наглед несвързани помежду си, са белязани от нещо, което някои наричат закономерност, други — фаталност, трети — съдба, предопределеност и т.н. Нещо, по-голямо от нас. Нещо, което невидимо дърпа конците и поставя всичко на мястото си.

Така и белетристичните книги на Николай Стоянов „Френската стая“ и избраното „Есенни новели“ по незримата „желязна логика“ на съвсем хаотични обстоятелства попаднаха в ръцете ми. Това, разбира се, осъзнах по-късно — докато ги четях. А това, което, разбира се, не очаквах, бе, че те по-някакъв твърде странен начин започнаха да се вписват, или по-точно, да се намесват в живота ми, дори би могло да се каже и нещо по-озадачаващо — буквално започнаха да градят днешния ми ден.

Въобще и не допускайте, че в случая говоря за себе си, макар привидно да изглежда така. Дори не и за книгите говоря. Говоря за Николай Стоянов.

* * *

Кой е Николай Стоянов?

На двете книги има една и съща визитка:

Николай Стоянов е роден през 1948 г. в Карлово. Учи ориенталистика, дипломира се със специалност „Българска филология“, след което специализира във Франция.

Автор...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
0 #2 Павлова 2011-08-27 12:58
Уважаема редакция, изглежда, че нямате понятие колко нечестен, бездарен и нахален е този така наречен "писател" Николай Стоянов, за да пускате подобни материали за смях и срам!
Цитиране
 
 
0 #1 Сдружение на издателите 2011-08-27 12:56
Кой сте Вие, Николай Стоянов? Апел на български издатели Господине, Бяхме чрезвичайно развеселени от публикацията ви във в. “Труд” от 9 февруари т.г. Но не от факта, че правите опит да обършете просторното си чело от оплювки (несправедливи според Вас, разбира се), а от това, че тия посегателства над личността Ви явно са станали нетърпимо много, щом Вие, иначе толкова нехаен към духовната си хигиена, сте решили да облекчите страданията си с малко разводнен текст. Ваш проблем. Но доколкото някои от нескончаемите ви проблеми са и наши, ние решихме да Ви изпратим това писмо (без надеждата и дори без желанието за отговор – като запорожските казаци!), за да Ви напомним, че Вие, господине, сте един крадец (не на интелектуална собственост, слава Богу – Вашите занимавки с литература не ни интересуват!), а на реални – едни от най-реалните – неща в живота: пари! На фона на чудовищните кражби в държавата ни може би те не са толкова големи, но за нас – издателите, поставени от същата тази държава в унизителни понякога условия – тяхната наличност не е съвсем без значение за бюджета ни. И така: кога ще се разплатите с нас, многобройните издатели, които имахме наивността да Ви повярваме, че възнамерявате да отворите частен (и честен!) бизнес с книготърговия. И Ви дадохме най-доброто от продукцията си, при най-изгодни за Вас отстъпки, на консигнация – с което по същество Ви кредитирахме, – за да Ви подпомогнем в това благородно начинание. И които книги Вие продадохте с успех – и ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови