ВАСИЛ КОЛАРОВ
(16 юли 1977 — 23 януари 1950 г.) следва право във Франция и го завършва в Швейцария, където влиза във връзка с рус­ката революционна емиграция (Г. Плеханов). От 1902 г. се включва в социалдемократическото движение в България, като от 1905 г. до края на живота си е член на партийното ръководство. Участва в Балканската война. Депутат е в 16-20 ОНС (1913-1923). Участва в Щутгартския (1907) и Копенхагенския (1910) конгрес на II Интернационал, както и на конференциите в Цимервалд (1915) и Стокхолм (1917). От 1922 до 1924 г. е генерален секретар на Комунистическия интернационал и е в ръководството на Балканската комунистическа федерация. Като представител на Коминтерна налага преоценка на неутралитета на БКП от 9 юни 1923 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от с. г., след което емигрира в СССР. След смъртта на Д. Благоев през 1924 г. става формален лидер на БКП (т.с.). От 1929 до 1935 г. е функционер на Коминтерна и на Селския интернационал. През 1936-1939 г. отговаря за изпращането на български доброволци в Испанската гражданска война. След Лайпцигския процес от 1933 г. отстъпва лидерството в БКП на Г. Димитров. В България се завръща през септември 1945 г. Избран е за председател на 26-ото НС (1945), а след провъзгласяването на 15 септември 1946 г. на България за народна република става и временен неин председател. От 7 ноември 1946 г. е председател на 6-ото ВНС. От декември 1947 г. е заместник министър председател и министър на външните работи. След смърт­та на Г. Димитров го замества като премиер, какъвто остава до смъртта си.

ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУСПЕХА НА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1923 Г. И ПОЛОЖЕНИЕТО НА БКП СЛЕД ВЪСТАНИЕТО

Брой 8, Август 2011

 


Писмо до Изпълнителния комитет на Коминтерна


Виена, 12 октомври 1923 г.

 

Другари,

След няколко дни заминавам за Москва и ще ви направя обстоен доклад за последните събития в България. Засега ви давам следните кратки сведения:

1.        Въстанието завърши с поражение за нас. Все още продължават сблъскванията между малки партизански групи и правителствени войски, но те вече не могат да променят крайния резултат.

2.        За потушаване на въстанието войските се оказаха недостатъчни. Със съгласието на представители на Съглашението в София правителството мобилизира доброволческа армия от запасни офицери и подофицери и включи в действие намиращите се в България към десет хиляди врангелисти, предимно офицери.

3. Правителствените банди по заповед не вземаха в плен (въстаници), а масово ги разстрелваха на място.

4. Освен това в селата и градовете, които бяха в наши ръце, разстрелваха и бесеха без съд работниците и селяните, които не са участвали в сраженията, между тях и жени. Известни са случаи на клане на всички членове на семействата (включително и децата) на наши другари. Общият брой на убитите засега и...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови